monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
7 сент. 2016 г., 16:51

Животът е джунгла 

  Поэзия » Другая
351 0 3

В неравна борба, оцеляваме трудно.

През нас преминават безброй тегоби.

Очакваме свежест, любовна наслада,

а идват спонтанно - тежки беди.

 

Животът е джунгла.

Прокарали клони, листа и поличби

обвили са нашите китки челични.

Мечтите са спомен.

 

Души изтерзани треперят и  чакат.

Една скъпа вяра да блесне във мрака.

Защо не пристига? Къде ли се бави?

Ще има ли време света да оправи?


 

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите, Силвия и Гавраил!
    Да, без надеждата сме заникъде!
  • Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
    Поздрав!
  • Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.
Предложения
: ??:??