В неравна борба, оцеляваме трудно.
През нас преминават безброй тегоби.
Очакваме свежест, любовна наслада,
а идват спонтанно - тежки беди.
Животът е джунгла.
Прокарали клони, листа и поличби
обвили са нашите китки челични.
Мечтите са спомен.
Души изтерзани треперят и чакат.
Една скъпа вяра да блесне във мрака.
Защо не пристига? Къде ли се бави?
Ще има ли време света да оправи?
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
