Животът е джунгла

Sep 7, 2016, 4:51 PM

Poetry » Other

352 0 3

В неравна борба, оцеляваме трудно.

През нас преминават безброй тегоби.

Очакваме свежест, любовна наслада,

а идват спонтанно - тежки беди.

Животът е джунгла.

Прокарали клони, листа и поличби

обвили са нашите китки челични.

Мечтите са спомен.

Души изтерзани треперят и чакат.

Една скъпа вяра да блесне във мрака.

Защо не пристига? Къде ли се бави?

Ще има ли време света да оправи?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

monilia (Симеон Пенчев)

2016-09-10T12:26:54+03:00

Благодаря за коментарите, Силвия и Гавраил!
Да, без надеждата сме заникъде!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-09-08T21:46:09+03:00

Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
Поздрав!
Plevel (Силвия Илиева)

2016-09-07T23:30:23+03:00

Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.