Животът е джунгла

Poetry » Other

500 0 3

В неравна борба, оцеляваме трудно.

През нас преминават безброй тегоби.

Очакваме свежест, любовна наслада,

а идват спонтанно - тежки беди.

Животът е джунгла.

Прокарали клони, листа и поличби

обвили са нашите китки челични.

Мечтите са спомен.

Души изтерзани треперят и чакат.

Една скъпа вяра да блесне във мрака.

Защо не пристига? Къде ли се бави?

Ще има ли време света да оправи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря за коментарите, Силвия и Гавраил!
Да, без надеждата сме заникъде!

2016-09-10T12:26:54+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
Поздрав!

2016-09-08T21:46:09+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.

2016-09-07T23:30:23+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0