7 sept 2016, 16:51

Животът е джунгла

  Poesía » Otra
497 0 3

В неравна борба, оцеляваме трудно.

През нас преминават безброй тегоби.

Очакваме свежест, любовна наслада,

а идват спонтанно - тежки беди.

 

Животът е джунгла.

Прокарали клони, листа и поличби

обвили са нашите китки челични.

Мечтите са спомен.

 

Души изтерзани треперят и  чакат.

Една скъпа вяра да блесне във мрака.

Защо не пристига? Къде ли се бави?

Ще има ли време света да оправи?


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментарите, Силвия и Гавраил!
    Да, без надеждата сме заникъде!
  • Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
    Поздрав!
  • Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...