7.09.2016 г., 16:51

Животът е джунгла

506 0 3

В неравна борба, оцеляваме трудно.

През нас преминават безброй тегоби.

Очакваме свежест, любовна наслада,

а идват спонтанно - тежки беди.

 

Животът е джунгла.

Прокарали клони, листа и поличби

обвили са нашите китки челични.

Мечтите са спомен.

 

Души изтерзани треперят и  чакат.

Една скъпа вяра да блесне във мрака.

Защо не пристига? Къде ли се бави?

Ще има ли време света да оправи?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите, Силвия и Гавраил!
    Да, без надеждата сме заникъде!
  • Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
    Поздрав!
  • Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...