7.09.2016 г., 16:51 ч.
Животът е джунгла
В неравна борба, оцеляваме трудно.
През нас преминават безброй тегоби.
Очакваме свежест, любовна наслада,
а идват спонтанно - тежки беди.
Животът е джунгла.
Прокарали клони, листа и поличби
обвили са нашите китки челични.
Мечтите са спомен.
Души изтерзани треперят и чакат.
Една скъпа вяра да блесне във мрака.
Защо не пристига? Къде ли се бави?
Ще има ли време света да оправи?
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Винаги сме оцелявали дори в този живот-джунгла.
Поздрав! -
Хареса ми стихът,много вярно,животът е джунгла и все пак не сме маймуни,пишем стихове,вървим нагоре,има надежда и тя ни отвежда към слънчеви дни,в които се къпем във вяра и мечти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, без надеждата сме заникъде!