20 нояб. 2014 г., 18:10

Животът е шантав подарък

713 2 6

Все още се губя по пътища. 
Въздишам по огнени залези. 
Оставам без дъх от прегръщане. 
Изпушвам от дълги анализи.
Извайвам си кули от пясък
и после сама си ги срутвам.
Гримирам очите си с блясък,
а устните – само с целувки.
Вярвам във феи и дракони
и в пълнолунни вълшебства.
Не се страхувам от мрака –
за светене имам си средства.
Обичам си всичките грешки,
сълзите, смеха до припадък,
мечтите, лъжите, копнежите…
Животът е шантав подарък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...