Все още се губя по пътища.
Въздишам по огнени залези.
Оставам без дъх от прегръщане.
Изпушвам от дълги анализи.
Извайвам си кули от пясък
и после сама си ги срутвам.
Гримирам очите си с блясък,
а устните – само с целувки.
Вярвам във феи и дракони
и в пълнолунни вълшебства.
Не се страхувам от мрака –
за светене имам си средства. ...