Все още се губя по пътища.
Въздишам по огнени залези.
Оставам без дъх от прегръщане.
Изпушвам от дълги анализи.
Извайвам си кули от пясък
и после сама си ги срутвам.
Гримирам очите си с блясък,
а устните – само с целувки.
Вярвам във феи и дракони
и в пълнолунни вълшебства.
Не се страхувам от мрака –
за светене имам си средства.
Обичам си всичките грешки,
сълзите, смеха до припадък,
мечтите, лъжите, копнежите…
Животът е шантав подарък!
© Нина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
