Животът на една чучулига...
Пишеше често под лампа,
времето дневно я плашеше,
вечер театрална рампа
с поклон и адмирации я чакаше.
Имаше много цветя,
свежи, с аромат,
все за нея беше
тая цветна благодат -
за таланта й да бъде друга
във всяка нова книга,
страниците да летят
като криле на чучулига...
Редовете нижеха
столистни пирамиди,
а умът й чакаше
завършека да види.
Така, награди и цветя,
минаха живот в нея,
чучулигата остана след това
за таланта й да пее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
Харесах, много!
