Животът на една чучулига...
Пишеше често под лампа,
времето дневно я плашеше,
вечер театрална рампа
с поклон и адмирации я чакаше.
Имаше много цветя,
свежи, с аромат,
все за нея беше
тая цветна благодат -
за таланта й да бъде друга
във всяка нова книга,
страниците да летят
като криле на чучулига...
Редовете нижеха
столистни пирамиди,
а умът й чакаше
завършека да види.
Така, награди и цветя,
минаха живот в нея,
чучулигата остана след това
за таланта й да пее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Харесах, много!
