Jan 23, 2008, 10:03 PM

Животът на една чучулига...

  Poetry
625 0 4

Пишеше често под лампа,

времето дневно я плашеше,

вечер театрална рампа

с поклон и адмирации я чакаше.

Имаше много цветя,

свежи, с аромат,

все за нея беше

тая цветна благодат -

за таланта й да бъде друга

във всяка нова книга,

страниците да летят

като криле на чучулига...

Редовете нижеха

столистни пирамиди,

а умът й чакаше

завършека да види.

Така, награди и цветя,

минаха живот в нея,

чучулигата остана след това

за таланта й да пее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...