23 ene 2008, 22:03

Животът на една чучулига...

  Poesía
629 0 4

Пишеше често под лампа,

времето дневно я плашеше,

вечер театрална рампа

с поклон и адмирации я чакаше.

Имаше много цветя,

свежи, с аромат,

все за нея беше

тая цветна благодат -

за таланта й да бъде друга

във всяка нова книга,

страниците да летят

като криле на чучулига...

Редовете нижеха

столистни пирамиди,

а умът й чакаше

завършека да види.

Така, награди и цветя,

минаха живот в нея,

чучулигата остана след това

за таланта й да пее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...