Животът не е път, покрит с рози...
Човешкия живот, не винаги е път широк,
обсипан с рози, гладък, прав и светъл,
по който просто си върви един поток,
спокойно, безоблачно и уверено...
Ооо, не,
той често е назъбен и трънлив,
с хиляди опасни, коварни завои.
Ако не внимаваш, в някой миг,
излиташ и попадаш в пропаст.
Има и пътеки, странични, криви
и ако тръгнеш по тях заблуден,
те са опасни, кални, мочурливи
и на тинята ти може да останеш в плен.
Но човешкият поток напред върви,
връщане е невъзможно.
Отклониш ли се от него за миг,
оставаш сам, безпътен, безпомощен...
Ооо, не,
щастие има и то е за всеки,
стига само да срещнеш Човека!
Когато паднеш, да ти подаде ръка,
да положи главата ти на меката трева,
от чист извор вода да ти донесе,
с дрехата си топла да те покрие
и раните ти, с обич...да измие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Деличева Все права защищены
