Jan 13, 2007, 8:39 PM

Животът не е път, покрит с рози... 

  Poetry
806 0 8

 

Човешкия живот, не винаги е път широк,

обсипан с рози, гладък, прав и светъл,

по който просто си върви един поток,

спокойно, безоблачно и уверено...

Ооо, не,

той често е назъбен и трънлив,

с хиляди опасни, коварни завои.

Ако не внимаваш, в някой миг,

излиташ и попадаш в пропаст.


Има и пътеки, странични, криви

и ако тръгнеш по тях заблуден,

те са опасни, кални, мочурливи

и на тинята ти може да останеш в плен.


Но човешкият поток напред върви,

връщане е невъзможно.

Отклониш ли се от него за миг,

оставаш сам, безпътен, безпомощен...

Ооо, не,

щастие има и то е за всеки,

стига само да срещнеш Човека!

Когато паднеш, да ти подаде ръка,

да положи главата ти на меката трева,

от чист извор вода да ти донесе,

с дрехата си топла да те покрие

и раните ти, с обич...да измие...

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??