23 нояб. 2011 г., 16:58

Животът, Сега и Моментът

883 0 4

А мразя ги тия моменти,

когато си сам и не виждаш

друго, освен света ти на ленти,

минаващи бързо пред тебе,

но само навявайки „Беше„.

И ти си стоиш там ням и

напълно, безкрайно вторачен

в туй, що не връща се,

а спомени знае само да влачи.

И чакаш пак отново да мине,

да разтъркаш очи,

да видиш, че гине

Животът, Сега и Моментът,

който ти пропиляваш си

бързо, гледайки пак

тая, старата лента.. .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...