23 нояб. 2011 г., 16:58

Животът, Сега и Моментът

881 0 4

А мразя ги тия моменти,

когато си сам и не виждаш

друго, освен света ти на ленти,

минаващи бързо пред тебе,

но само навявайки „Беше„.

И ти си стоиш там ням и

напълно, безкрайно вторачен

в туй, що не връща се,

а спомени знае само да влачи.

И чакаш пак отново да мине,

да разтъркаш очи,

да видиш, че гине

Животът, Сега и Моментът,

който ти пропиляваш си

бързо, гледайки пак

тая, старата лента.. .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...