А мразя ги тия моменти,
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„.
И ти си стоиш там ням и
напълно, безкрайно вторачен
в туй, що не връща се,
а спомени знае само да влачи.
И чакаш пак отново да мине,
да разтъркаш очи,
да видиш, че гине
Животът, Сега и Моментът,
който ти пропиляваш си
бързо, гледайки пак
тая, старата лента.. .
© Мария All rights reserved.