23.11.2011 г., 16:58

Животът, Сега и Моментът

877 0 4

А мразя ги тия моменти,

когато си сам и не виждаш

друго, освен света ти на ленти,

минаващи бързо пред тебе,

но само навявайки „Беше„.

И ти си стоиш там ням и

напълно, безкрайно вторачен

в туй, що не връща се,

а спомени знае само да влачи.

И чакаш пак отново да мине,

да разтъркаш очи,

да видиш, че гине

Животът, Сега и Моментът,

който ти пропиляваш си

бързо, гледайки пак

тая, старата лента.. .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...