sublime (Поля Георгиева)
30 28
6 июн. 2006 г., 00:17

ЖИВЯХ 

  Поэзия
694 0 6

ЖИВЯХ

 

Мълчание лази по спомени жалки

и спира думи обречени.

Тъгата сковава мисли тъй малки

и някак си твърде съблечени.

 

По детски инатът убива ми мъката

и покривам я с прах, и прикривам,

но не мога да скрия пролуката,

през която те гледам и бавно умирам...

 

През нощта звездите еднички ми шепнат,

а аз омагьосана слушам ги,

и самотни акорди в душата отекват,

за да направят и дните, и нощите смислени.

 

Защото когато от мене изчезна животът

във дните ми сиви, разбити,поробени,

аз нямах ни болка, надежда, ни радост,

ни даже очи, нито спомени...

 

Тогава загнивах, изчезвах, смалявах се

и вместо от мрак да възкръсна - умрях.

Тогава си мислих.. .хей - свърши се -

живеех и бях, и не просто живях!...

© Поля Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??