Живях, болях и...
Живях, болях и... си отивам.
Със вас се радвах на света.
Кълбо от спомените свивам
и скръб в очите ви чета.
Вървях, подтичвах и не спирах,
но твърдо бях във своя път.
В съня си често аз умирах
и се изправях сам на съд.
Годините - вълни, посрещах,
смутители на моя бряг.
На пясъка със тях се срещах
във киша, жега и във сняг.
До глезен в пясъка потъвах,
отбивах вятъра свиреп.
Във камъни до кръв се спъвах
и правех чувствата на дреп...
Но никога не се предавах,
на никого не сложих крак.
Каквото имах го раздавах,
не сгазих къщният си праг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
