Живях, болях и...
Живях, болях и... си отивам.
Със вас се радвах на света.
Кълбо от спомените свивам
и скръб в очите ви чета.
Вървях, подтичвах и не спирах,
но твърдо бях във своя път.
В съня си често аз умирах
и се изправях сам на съд.
Годините - вълни, посрещах,
смутители на моя бряг.
На пясъка със тях се срещах
във киша, жега и във сняг.
До глезен в пясъка потъвах,
отбивах вятъра свиреп.
Във камъни до кръв се спъвах
и правех чувствата на дреп...
Но никога не се предавах,
на никого не сложих крак.
Каквото имах го раздавах,
не сгазих къщният си праг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
