paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
23 июн. 2014 г., 00:11

Жрица на Любовта 

  Поэзия
1358 1 5

Дадох

само каквото ви трябваше...

Взех

само колкото

ми беше нужно!

Нощта - тази стара парясница -

ми помагаше...

Само луната,

кой знае защо,

беше тъжна.

Не тъгувай, Луна!

Виж - душата ми още е чиста!

Чиста!

Като челото на младенец.

Като наниз красив

от капчици росни мъниста.

Чиста!

Като десницата на светец...

Не тъгувай!

Нощта - тази стара мастия -

призори

ще изтлее на кладата

на деня.

Със лъчите на изгрева

аз лицето си ще измия!

Ще намеря очите си пак!

Не тъгувай, Луна!

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??