Жрица на Любовта
Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно!
Нощта - тази стара парясница -
ми помагаше...
Само луната,
кой знае защо,
беше тъжна.
Не тъгувай, Луна!
Виж - душата ми още е чиста!
Чиста!
Като челото на младенец.
Като наниз красив
от капчици росни мъниста.
Чиста!
Като десницата на светец...
Не тъгувай!
Нощта - тази стара мастия -
призори
ще изтлее на кладата
на деня.
Със лъчите на изгрева
аз лицето си ще измия!
Ще намеря очите си пак!
Не тъгувай, Луна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
