Жрица на Любовта
Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно!
Нощта - тази стара парясница -
ми помагаше...
Само луната,
кой знае защо,
беше тъжна.
Не тъгувай, Луна!
Виж - душата ми още е чиста!
Чиста!
Като челото на младенец.
Като наниз красив
от капчици росни мъниста.
Чиста!
Като десницата на светец...
Не тъгувай!
Нощта - тази стара мастия -
призори
ще изтлее на кладата
на деня.
Със лъчите на изгрева
аз лицето си ще измия!
Ще намеря очите си пак!
Не тъгувай, Луна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
