paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
23.06.2014 г., 0:11 ч.

Жрица на Любовта 

  Поезия
1073 1 5

Дадох

само каквото ви трябваше...

Взех

само колкото

ми беше нужно!

Нощта - тази стара парясница -

ми помагаше...

Само луната,

кой знае защо,

беше тъжна.

Не тъгувай, Луна!

Виж - душата ми още е чиста!

Чиста!

Като челото на младенец.

Като наниз красив

от капчици росни мъниста.

Чиста!

Като десницата на светец...

Не тъгувай!

Нощта - тази стара мастия -

призори

ще изтлее на кладата

на деня.

Със лъчите на изгрева

аз лицето си ще измия!

Ще намеря очите си пак!

Не тъгувай, Луна!

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??