paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
Jun 23, 2014, 12:11 AM

Жрица на Любовта 

  Poetry
1359 1 5

Дадох

само каквото ви трябваше...

Взех

само колкото

ми беше нужно!

Нощта - тази стара парясница -

ми помагаше...

Само луната,

кой знае защо,

беше тъжна.

Не тъгувай, Луна!

Виж - душата ми още е чиста!

Чиста!

Като челото на младенец.

Като наниз красив

от капчици росни мъниста.

Чиста!

Като десницата на светец...

Не тъгувай!

Нощта - тази стара мастия -

призори

ще изтлее на кладата

на деня.

Със лъчите на изгрева

аз лицето си ще измия!

Ще намеря очите си пак!

Не тъгувай, Луна!

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??