Jun 23, 2014, 12:11 AM

Жрица на Любовта

  Poetry
1.6K 1 5

Дадох

само каквото ви трябваше...

Взех

само колкото

ми беше нужно!

Нощта - тази стара парясница -

ми помагаше...

Само луната,

кой знае защо,

беше тъжна.

Не тъгувай, Луна!

Виж - душата ми още е чиста!

Чиста!

Като челото на младенец.

Като наниз красив

от капчици росни мъниста.

Чиста!

Като десницата на светец...

Не тъгувай!

Нощта - тази стара мастия -

призори

ще изтлее на кладата

на деня.

Със лъчите на изгрева

аз лицето си ще измия!

Ще намеря очите си пак!

Не тъгувай, Луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...