Jun 23, 2014, 12:11 AM

Жрица на Любовта

  Poetry
1.6K 1 5

Дадох

само каквото ви трябваше...

Взех

само колкото

ми беше нужно!

Нощта - тази стара парясница -

ми помагаше...

Само луната,

кой знае защо,

беше тъжна.

Не тъгувай, Луна!

Виж - душата ми още е чиста!

Чиста!

Като челото на младенец.

Като наниз красив

от капчици росни мъниста.

Чиста!

Като десницата на светец...

Не тъгувай!

Нощта - тази стара мастия -

призори

ще изтлее на кладата

на деня.

Със лъчите на изгрева

аз лицето си ще измия!

Ще намеря очите си пак!

Не тъгувай, Луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...