29 июн. 2013 г., 12:16

Жрица съм на любовта

682 0 0

Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,

посипа ме щедро с неонова светлина,

на устните си нарисувах червена целувка,

тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.

 

Аз не съм мъченица безгрешна,

смирено пред икона да се моли,

аз съм онази блудната, грешната,

която по златните улици броди.

 

Луната ме забули със самодивски воали

и ме поръси със златен прашец,

с бижута от разноцветни корали

гордо пристъпвам със запалена свещ.

 

Аз не съм благоприлична Мадона,

съжалявам непорочните светци,

аз съм пила от виното грешно

и от познанието на древните жреци.

 

Звездите ми даряват искрящите си диаманти,

самата аз блестя като звезда,

в душата ми свирят музиканти,

та аз съм жрицата на любовта.

 

 

***   ***   ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...