Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,
посипа ме щедро с неонова светлина,
на устните си нарисувах червена целувка,
тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.
Аз не съм мъченица безгрешна,
смирено пред икона да се моли,
аз съм онази блудната, грешната,
която по златните улици броди.
Луната ме забули със самодивски воали
и ме поръси със златен прашец,
с бижута от разноцветни корали
гордо пристъпвам със запалена свещ.
Аз не съм благоприлична Мадона,
съжалявам непорочните светци,
аз съм пила от виното грешно
и от познанието на древните жреци.
Звездите ми даряват искрящите си диаманти,
самата аз блестя като звезда,
в душата ми свирят музиканти,
та аз съм жрицата на любовта.
*** *** ***
© Дора Трифонова Всички права запазени