Jun 29, 2013, 12:16 PM

Жрица съм на любовта

  Poetry » Love
685 0 0

Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,

посипа ме щедро с неонова светлина,

на устните си нарисувах червена целувка,

тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.

 

Аз не съм мъченица безгрешна,

смирено пред икона да се моли,

аз съм онази блудната, грешната,

която по златните улици броди.

 

Луната ме забули със самодивски воали

и ме поръси със златен прашец,

с бижута от разноцветни корали

гордо пристъпвам със запалена свещ.

 

Аз не съм благоприлична Мадона,

съжалявам непорочните светци,

аз съм пила от виното грешно

и от познанието на древните жреци.

 

Звездите ми даряват искрящите си диаманти,

самата аз блестя като звезда,

в душата ми свирят музиканти,

та аз съм жрицата на любовта.

 

 

***   ***   ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...