21 янв. 2009 г., 13:56
Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация