Forests_Rain (Силвана Тренкова)
2 2
21 ene 2009, 13:56

Жулиета 

  Poesía » De amor
486 0 2
Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.

Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.

И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.

Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.

Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.

© Силвана Тренкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Смешко!
  • Но опасна е тази игра
    между бляна и реалността.

    Зная, мили, че няма съдба по-проклета
    от тази на Ромео и Жулиета.


    това почти да стане ...
    още писане ти трябва ...
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??