Жулиета
583
0
2
Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Тренкова Всички права запазени
