21.01.2009 г., 13:56 ч.
Жулиета
475
0
2
Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
© Силвана Тренкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря,Смешко!
-
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
това почти да стане ...
още писане ти трябва ...
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
