Jan 21, 2009, 1:56 PM
Жулиета
485
0
2
Плаха и невинна,
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце...
Какви бяха тези очи?
Ах, ами това лице?
Живи огнени звезди,
грейнали на нощното небе.
И чакам те, същинска Жулиета,
да дойдеш в този час.
Безкрайна да е нощта,
завладяна от любовта.
Слънце да не грее,
а луната да се смее.
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
© Силвана Тренкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря,Смешко!
-
Но опасна е тази игра
между бляна и реалността.
Зная, мили, че няма съдба по-проклета
от тази на Ромео и Жулиета.
това почти да стане ...
още писане ти трябва ...
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
