Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
22 мар. 2019 г., 09:07

Жълто кълбенце любов 

  Поэзия » Другая
626 12 16

Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.

 

И шептиш, за да чуят нечулите,
неизпреден докрая рефрен,
и катерят се сенки по дюлите,
за да хванат звездичка за мен.

 

Светва ярко за миг жълтоокото,
слънце жълто сред нощна тъма.
Рязко времето сменя посоката.
В твоя сън си говоря сама...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че ти харесва, Елка!
  • Слънчево-лунна любов! Много красиво!
  • Розали, Гавраил, благодаря, за добрата дума!
  • Знаех си аз че тази многоепитетна Любов може да бъде наречена и по някакъв невероятен начин.И го дочаках в този невероятен стих.
    Прочетох с удоволствие!
  • Мъдрост моя, Миночка, Марго, Красе, благодаря ви!
  • Прекрасно,мъркащо, топлещо щастие!
  • Прекрасна творба, всичко има , слънцето, сенките, чувствата! Хареса ми!
  • Стана ми топло и слънчево, Слънчице!
  • Не е сложно, сенсей. И си прав. Таня, Магьоснице, Влади, благодаря ви!
  • Образно и чудно!
  • Песен е, хубава песен!
  • Всичко, което се каже или напише, или нарисува - вече съществува и се опазва в Космоса. Историята със замръзналите звуци на Мюнхаузен не е забавна измислица. Всичко се пази нейде. И се появява сетне - в един, в друг... Някой го записва, друг го чува...
    Ако нещо се появява в някого - значи е реално. И стигаме до въпроса - а какво е реалноста? Това, което смятаме, че виждаме, чуваме, усещаме? Или сме само в стените на личността си. Някои имат и дворче, други са сред природата, трети в Космоса...
    Оппа, стана много сложно. И иска повече линии за размисъл...
  • Марианче, Силвенце, Марийче,благодаря ви! Позволи ми да не се съглася с теб, сенсей. Ако един творец не успее да докосне някого, с това, което създава...Таванът се препълва с изписани, пожълтели, прашни тетрадки.Смислено, красиво...Не знам. В съня ми жълтото слънчице мъркаше...
  • Всъщност - нищо ново. Поезията е говорене сам на себе си. И не е оригинално - доста народ вече сам си говори. Тук има, обаче, нещо различно. Говорът е музикален, смислен, свързан, красив, увличащ. То затова е стих...
  • Чудесна картинност, ритмична музикалност, убедителна образност!
    Браво, Наденце!
  • Пращам ти много звездички, Наде и те поздравявам за вълшебствата, които твориш!
Предложения
: ??:??