Жетварка сърпа захваща,
глава със вяра
поклаща.
Ръкойка първа прерязва
и с почит притча разказва.
Нарича сита година
и топла питка в камина.
Богата златна пшеница,
като красива девица.
Жетварка първа припява
и старт на жътва подава,
че изгрев гали полята,
шепти с любов на децата.
Щом жътва рее полето,
ще бъде здраво детето.
Ще има сита година
отколе, та до амина!
© Наташа Басарова Все права защищены