Жетварка сърпа захваща,
глава със вяра
поклаща.
Ръкойка първа прерязва
и с почит притча разказва.
Нарича сита година
и топла питка в камина.
Богата златна пшеница,
като красива девица.
Жетварка първа припява
и старт на жътва подава,
че изгрев гали полята,
шепти с любов на децата.
Щом жътва рее полето,
ще бъде здраво детето.
Ще има сита година
отколе, та до амина!
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
