Жетварка сърпа захваща,
глава със вяра
поклаща.
Ръкойка първа прерязва
и с почит притча разказва.
Нарича сита година
и топла питка в камина.
Богата златна пшеница,
като красива девица.
Жетварка първа припява
и старт на жътва подава,
че изгрев гали полята,
шепти с любов на децата.
Щом жътва рее полето,
ще бъде здраво детето.
Ще има сита година
отколе, та до амина!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
