22 янв. 2010 г., 12:01

Кафе

1K 0 9

 

 

С кафето си утринно в чаша се сливам

и вдъхвам на струи кафян аромат,

а после блажено аз глътка отпивам

и литвам към тебе ефирно-крилат.

 

Очи в огледалото твои съзирам

и кожата гладка със устни докосвам.

Море от любов тази чаша побира

с вълни уморени от мислите снощни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно!!!
  • Още причина кафето да е любимата ми и жизненоважна напитка...
  • О пак изненада,все пак вдъхновенито не те е напуснало.Но с кого ли си пиеш сутрешното кафе? Хубаво си го написал. Браво.
  • Великолепна поетична миниатюра! Изваяна! - и като чувство, и като мисъл, и като слово! Образно и завладяващо пътуват стиховете ти към сърцето!
  • Изкусител такъв!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...