С кафето си утринно в чаша се сливам
и вдъхвам на струи кафян аромат,
а после блажено аз глътка отпивам
и литвам към тебе ефирно-крилат.
Очи в огледалото твои съзирам
и кожата гладка със устни докосвам.
Море от любов тази чаша побира
с вълни уморени от мислите снощни.
© Иван Христов Всички права запазени