25 апр. 2015 г., 21:36

Кафе с късметчета 

  Поэзия » Другая
1139 1 10

ТЯ избира место до прозореца

и макар да прегаря, денят

ще ни прави за кратко компания.

„Две кафета, млада госпожице,

ако може с късметчета, моля Ви!”

Отвън, тази съботна улица,

сновяща забързано в пъстра беззвучност,

е алиби в антракти неловко мълчание;

във всяко начало се случват.

 

Зная, с кафето ще дойдат цветя,

поръчах ги тайно за първата среща;

фрезии – светла, проникваща нежност -

дано да поканят стаена сълза,

призвана тъгата навън да отвежда.

Нека си тръгне, от мен недокосната,

тъгата е нейна – владяла нощта,

обвила с пашкул копринена прежда

покоя, деня ù - натрапена гостенка.

 

Познавам, дарявам и други цветя,

цъфтящи в поля, все още далечни,

но пътят към тях днес започва с лъжа,

с две думички „щастие” в подбрани късметчета,

намекващи пръста съдбовен; Понякога

малка лъжа, в дрипи прозрачни облечена,

отваря вратичка в стената скептичност

и крито, потискано дълго очакване

полита отвъд – във Възможното Всичко.

 

Ако знаеше, Мила, дали би простила

тази измолвана вяра с измама?

Бих бил възмезден за това угризение,

когато на тихата маса за двама,

крехка ръчица – хладна и плаха,

се сгуши ответно,  не примирено,

открила в дланта ми уютната стряха,

а капилярната мрежа на пръстите нежни

изпълнят пулсиращи струйки надежда.

 

Навярно навън ще е примамливо-здрачно,

а Полята... само на крачка.

 

 

31.03.2015

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Наташа Биразова! Усмихна ме, в добрия смисъл на тази дума. Предполагам, споделеното от теб мнение, касаещо стиховете ми, почива повече на емоционална, отколкото на професионална основа. Бих предпочел да е така, защото на второто, просто няма как да повярвам. Онова, което пиша не е професионално издържано. В последното изречение е индиректният отговор на твоето (сигурен съм) искрено предложение да публикувам върху хартиен носител. Имам и други съображения, разбира се, да не си поставям подобна цел и за в бъдеще.
    Въпреки, че не съм изряден като коментиращ в сайта, отново незаслужено получих повече от очаквания брой отбелязвания с чудесни, топли отзиви. Ще ги запомня. Ще запомня и твоя коментар, не защото присъстващата в него откровено-ласкателна думичка "талант" е погалила егото ми (и какво, ако е така), а защото съм убеден в неговата искреност. Искреният отзив, за мен е първо и единствено условие пред вярата, че онова което пиша докосва по добрия, правилния начин хората, за които е предназначено. Това, само по себе си, е достатъчен мотив да остана още в Откровения, изпълнявайки с радост мъничката, простичка цел, която съм си поставил.
    Благодарих ли ти, Наташа? Не, нали?! - Е, правя го сега...
  • Стихотворенията ти са много талантливо написани. Мисля, че ако досега не си издал книга, трябва да го направиш. Поздрави!
  • > Обикновено на воайьорството се гледа осъдително,
    но в случая се касае за човещинка, пълни-душа. Халал да ти е „късметчето” Таня!

    > Ирен, в този си контекст, използваната от теб думичка „отново” ми е много по сърце. Още повече, че вече си оправдала поставянето ѝ под стихото. В свой коментар (един от най-хубавите, които съм получавал: „Разчорлена, притихнала, щастлива и сгушена сега ще поседя. Да чуя тази приказка красива...”), там „поседя” тук, в сегашното, се „застоя”... Постой, Момиче, пък аз ко да прая – с удоволствие ще си те трая!

    > Да, Вики, тук ключовата дума е „вярвам”. Надявам се все пак, че „рецидивистът” Тома е твой далечен роднина.

    > Най-сетне си призна, Септември! – Душата ти е музикална и... има гъдел.

    > Светле, чу ли каква въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на лирическия, когато чу лично, произнесената от жена прошка, макар дадена трудно и извън принципа!

    > Привет, Краси! Много ми хареса този израз: „...отприщи бялата вода”

    > Така е, Раде – важна е вярата. Няма Невъзможно Всичко, докато човек е жив. Но ти го знаеш, иначе нямаше да използваш думичката „понякога”. Винаги е възможно „поне нещичко” а то си е за предпочитане пред Възможното Нищо.

    > Ето я и Дочка! – Здравей, блажена застъпнице на послъгващия Лирически!
  • "Понякога

    малка лъжа, в дрипи прозрачни облечена,

    отваря вратичка в стената скептичност"

    Така е.Понякога големите и красиви събития триумфират с помощта на една малка лъжа.
  • Възможното Всичко, казваш... Понякога е Невъзможното Всичко, но ти си знаеш! Важна е вярата. Привет от мен!
  • Ако маалкичко помогнем на късмета си -
    току виж се отприщила бялата вода, а, приятелю?!
    Да пробваме пък...
    Много нежност има в думите ти, много!
  • Грешно е , Чадо, да се опитваш с измама да "отваряш вратички", че и "пръста съдбовен" да намесваш!! Ама ...при толкова много красота и нежност, пък и романтичен не щеш ли.... А и щом е за любов... айде, простено да ти е!!
    Поздравчета!!
  • Ако се вярва на тези късметчета, които получаваме с кафето, ще си потърся някой и мен да излъже така. Нищо, че съм роднина на Тома Неверни
  • Тук и аз отново се застоях
    и да коментирам... не се сдържах...
    Чудесен стих!
  • Знаеш, че никоя жена няма против да повярва, че подобна, нагоденка лъжа е съдбовна предопределеност
    Шпионирах леко през прозореца, но двойката ме "залови" в един от "антрактите" и се налага да се поотдръпна. Но пък си получих "късметчето" Удоволствие!
Предложения
: ??:??