Кафе с късметчета
ТЯ избира место до прозореца
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!”
Отвън, тази съботна улица,
сновяща забързано в пъстра беззвучност,
е алиби в антракти неловко мълчание;
във всяко начало се случват.
Зная, с кафето ще дойдат цветя,
поръчах ги тайно за първата среща;
фрезии – светла, проникваща нежност -
дано да поканят стаена сълза,
призвана тъгата навън да отвежда.
Нека си тръгне, от мен недокосната,
тъгата е нейна – владяла нощта,
обвила с пашкул копринена прежда
покоя, деня ù - натрапена гостенка.
Познавам, дарявам и други цветя,
цъфтящи в поля, все още далечни,
но пътят към тях днес започва с лъжа,
с две думички „щастие” в подбрани късметчета,
намекващи пръста съдбовен; Понякога
малка лъжа, в дрипи прозрачни облечена,
отваря вратичка в стената скептичност
и крито, потискано дълго очакване
полита отвъд – във Възможното Всичко.
Ако знаеше, Мила, дали би простила
тази измолвана вяра с измама?
Бих бил възмезден за това угризение,
когато на тихата маса за двама,
крехка ръчица – хладна и плаха,
се сгуши ответно, не примирено,
открила в дланта ми уютната стряха,
а капилярната мрежа на пръстите нежни
изпълнят пулсиращи струйки надежда.
Навярно навън ще е примамливо-здрачно,
а Полята... само на крачка.
31.03.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стихотворенията ти са много талантливо написани. Мисля, че ако досега не си издал книга, трябва да го направиш. Поздрави!
-
> Обикновено на воайьорството се гледа осъдително,
но в случая се касае за човещинка, пълни-душа. Халал да ти е „късметчето” Таня!
> Ирен, в този си контекст, използваната от теб думичка „отново” ми е много по сърце. Още повече, че вече си оправдала поставянето ѝ под стихото. В свой коментар (един от най-хубавите, които съм получавал: „Разчорлена, притихнала, щастлива и сгушена сега ще поседя. Да чуя тази приказка красива...”), там „поседя” тук, в сегашното, се „застоя”... Постой, Момиче, пък аз ко да прая – с удоволствие ще си те трая!
> Да, Вики, тук ключовата дума е „вярвам”. Надявам се все пак, че „рецидивистът” Тома е твой далечен роднина.
> Най-сетне си призна, Септември! – Душата ти е музикална и... има гъдел.
> Светле, чу ли каква въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на лирическия, когато чу лично, произнесената от жена прошка, макар дадена трудно и извън принципа!
> Привет, Краси! Много ми хареса този израз: „...отприщи бялата вода”
> Така е, Раде – важна е вярата. Няма Невъзможно Всичко, докато човек е жив. Но ти го знаеш, иначе нямаше да използваш думичката „понякога”. Винаги е възможно „поне нещичко” а то си е за предпочитане пред Възможното Нищо.
> Ето я и Дочка! – Здравей, блажена застъпнице на послъгващия Лирически! -
"Понякога
малка лъжа, в дрипи прозрачни облечена,
отваря вратичка в стената скептичност"
Така е.Понякога големите и красиви събития триумфират с помощта на една малка лъжа. -
Възможното Всичко, казваш... Понякога е Невъзможното Всичко, но ти си знаеш! Важна е вярата. Привет от мен!
-
Ако маалкичко помогнем на късмета си -
току виж се отприщила бялата вода, а, приятелю?!
Да пробваме пък...
Много нежност има в думите ти, много! -
Грешно е , Чадо, да се опитваш с измама да "отваряш вратички", че и "пръста съдбовен" да намесваш!! Ама ...при толкова много красота и нежност, пък и романтичен не щеш ли.... А и щом е за любов... айде, простено да ти е!!
Поздравчета!! -
Ако се вярва на тези късметчета, които получаваме с кафето, ще си потърся някой и мен да излъже така. Нищо, че съм роднина на Тома Неверни
-
Тук и аз отново се застоях
и да коментирам... не се сдържах...
Чудесен стих! -
Знаеш, че никоя жена няма против да повярва, че подобна, нагоденка лъжа е съдбовна предопределеност
Шпионирах леко през прозореца, но двойката ме "залови" в един от "антрактите" и се налага да се поотдръпна. Но пък си получих "късметчето" Удоволствие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Въпреки, че не съм изряден като коментиращ в сайта, отново незаслужено получих повече от очаквания брой отбелязвания с чудесни, топли отзиви. Ще ги запомня. Ще запомня и твоя коментар, не защото присъстващата в него откровено-ласкателна думичка "талант" е погалила егото ми (и какво, ако е така), а защото съм убеден в неговата искреност. Искреният отзив, за мен е първо и единствено условие пред вярата, че онова което пиша докосва по добрия, правилния начин хората, за които е предназначено. Това, само по себе си, е достатъчен мотив да остана още в Откровения, изпълнявайки с радост мъничката, простичка цел, която съм си поставил.
Благодарих ли ти, Наташа? Не, нали?! - Е, правя го сега...