Кафе с късметчета
ТЯ избира место до прозореца
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!”
Отвън, тази съботна улица,
сновяща забързано в пъстра беззвучност,
е алиби в антракти неловко мълчание;
във всяко начало се случват.
Зная, с кафето ще дойдат цветя,
поръчах ги тайно за първата среща;
фрезии – светла, проникваща нежност -
дано да поканят стаена сълза,
призвана тъгата навън да отвежда.
Нека си тръгне, от мен недокосната,
тъгата е нейна – владяла нощта,
обвила с пашкул копринена прежда
покоя, деня ù - натрапена гостенка.
Познавам, дарявам и други цветя,
цъфтящи в поля, все още далечни,
но пътят към тях днес започва с лъжа,
с две думички „щастие” в подбрани късметчета,
намекващи пръста съдбовен; Понякога
малка лъжа, в дрипи прозрачни облечена,
отваря вратичка в стената скептичност
и крито, потискано дълго очакване
полита отвъд – във Възможното Всичко.
Ако знаеше, Мила, дали би простила
тази измолвана вяра с измама?
Бих бил възмезден за това угризение,
когато на тихата маса за двама,
крехка ръчица – хладна и плаха,
се сгуши ответно, не примирено,
открила в дланта ми уютната стряха,
а капилярната мрежа на пръстите нежни
изпълнят пулсиращи струйки надежда.
Навярно навън ще е примамливо-здрачно,
а Полята... само на крачка.
31.03.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
