RainaVakova
413 2666
6 дек. 2020 г., 07:37

Кафява захар 

  Поэзия » Другая
567 4 4

Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща
в собствените си намеци,
че е заради нещо
или заради всичко.
А то, според времето,
с което е отлежала,
началото  винаги
й изглежда различно...
И в прозрачното й
тъй тесничко тяло
желания се боричкат.
Скулите й предлагат път,
настръхват... Стараят се
чужди пръсти да я отнесат
без да знаят каква е...
Само че тази се е нагледала
на странстващи познавачи
и понеже ще бъде последа,
няма да я изплача
и понеже е неизвестно началото,
ми е адски любима....
Преглъщам я, 

за да знаеш, че... 
край няма да има.


 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??