RainaVakova
431 2764
6.12.2020 г., 7:37 ч.

Кафява захар 

  Поезия » Друга
709 4 4

Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща
в собствените си намеци,
че е заради нещо
или заради всичко.
А то, според времето,
с което е отлежала,
началото  винаги
й изглежда различно...
И в прозрачното й
тъй тесничко тяло
желания се боричкат.
Скулите й предлагат път,
настръхват... Стараят се
чужди пръсти да я отнесат
без да знаят каква е...
Само че тази се е нагледала
на странстващи познавачи
и понеже ще бъде последа,
няма да я изплача
и понеже е неизвестно началото,
ми е адски любима....
Преглъщам я, 

за да знаеш, че... 
край няма да има.


 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??