Кафява захар
Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща
в собствените си намеци,
че е заради нещо
или заради всичко.
А то, според времето,
с което е отлежала,
началото винаги
й изглежда различно...
И в прозрачното й
тъй тесничко тяло
желания се боричкат.
Скулите й предлагат път,
настръхват... Стараят се
чужди пръсти да я отнесат
без да знаят каква е...
Само че тази се е нагледала
на странстващи познавачи
и понеже ще бъде последа,
няма да я изплача
и понеже е неизвестно началото,
ми е адски любима....
Преглъщам я,
за да знаеш, че...
край няма да има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
