27 июн. 2009 г., 00:10
Кажи ми!
Кажи ми! Кажи ми защо ме боли?
Защо с мечтите е толкова простичко,
щом са очите ни в плен на звезди?
Раче по пясъка шумоли босичко...
Кипнала пяна. Прибрежни вълни.
Вятър - коприна гали водата.
Спомен остана. Крия сълзи,
с твоето име в душата...
© Красимир Дяков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ех, ти! В кръвта ти е да си нежна и мила!
-
бисерен стих...
-
Благодаря ви! Зем.
-
Поздрав! За нежната нужда от отговори,и за скритите в душите ни имена,за прибежните вълни и отронените прекрасни стихове...Зем!!!
-
Докосваш, Зем. Поздрави
-
Благодаря ви! Зем.
-
!*
-
Запази топлината на спомена. Може би така е било писано!
-
Ех, че нежно и лежерно!
Поздрави, Зем! -
Запази спомена красив, нищо че боли.
Някога и болката ще отшуми.
Ще остане само спомен - име на жена...
Името на една мечта
-
И с мечтите не е простичко, Зем! Кипнала пяна...
-
Красиво вълнуващо стихотворение!
Често боли,но...Привет! -
Разплака ме. Поздрави за хубавия стих.
-
Обичта боли понякога!
-
!!!
Прочетох бавно.Преглъщах с усилие всяка думичка тук.
Лесно ме заболя още от първия ред!
Толкова бих искала да поздравя някой с този стих, но пустото му достойнство да не си признаваме болката, когато признанието няма значение!
Възхита за този бисер, Зем!!! -
Винаги боли, но нали така се учим да сме силни! Поздрав Зем!
-
Морето много тайни крие, а често и сълзи...Сърдечни поздрави за хубавия стих!
-
Инстинкта ми е рана.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
