Кажи ми
не е ли утринна роса...
която с бисерните капки
е покрила младите листа.
Не е ли слънцето, което
огряваше ме всеки ден
и с огнени лъчи запали
гаснещата обич в мен.
Ти беше вятърът прохладен,
погалил нежната ми плът,
завинаги понесъл ме далече
по странен и самотен път.
Ти беше птица, приютила
листенце от голямото дърво,
което щеше да се скита,
останало завинаги само.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Амората Все права защищены
