Кажи ми
не е ли утринна роса...
която с бисерните капки
е покрила младите листа.
Не е ли слънцето, което
огряваше ме всеки ден
и с огнени лъчи запали
гаснещата обич в мен.
Ти беше вятърът прохладен,
погалил нежната ми плът,
завинаги понесъл ме далече
по странен и самотен път.
Ти беше птица, приютила
листенце от голямото дърво,
което щеше да се скита,
останало завинаги само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амората Всички права запазени
