2.08.2007 г., 11:06

Кажи ми

804 0 4
Какво е любовта, кажи ми,
не е ли утринна роса...
която с бисерните капки
е покрила младите листа.

Не е ли слънцето, което
огряваше ме всеки ден
и с огнени лъчи запали
гаснещата обич в мен.

Ти беше вятърът прохладен,
погалил нежната ми плът,
завинаги понесъл ме далече
по странен и самотен път.

Ти беше птица, приютила
листенце от голямото дърво,
което щеше да се скита,
останало завинаги само.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амората Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...