Aug 2, 2007, 11:06 AM

Кажи ми

  Poetry
806 0 4
Какво е любовта, кажи ми,
не е ли утринна роса...
която с бисерните капки
е покрила младите листа.

Не е ли слънцето, което
огряваше ме всеки ден
и с огнени лъчи запали
гаснещата обич в мен.

Ти беше вятърът прохладен,
погалил нежната ми плът,
завинаги понесъл ме далече
по странен и самотен път.

Ти беше птица, приютила
листенце от голямото дърво,
което щеше да се скита,
останало завинаги само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амората All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...