Кажи ми
Кажи, ще ми отвориш ли вратата,
ако почукам в някоя тъмна нощ,
край теб да разлюлея тишината,
спокойствието, скъпия разкош?
Заради мен, премръзнала и жалка,
ще сложиш ли в камината дръвце,
като на мокра езерна русалка
ще подадеш ли двете си ръце?
Кажи ми, обич скъта ли сърцето,
или и тя до края догоря?
Щастлив или нещастен под небето
по пътя на живота си вървя?
Бих искала при теб да вляза тихо,
в ръка да вземеш моите ръце,
да спра за миг и да ти се усмихна.
От вятъра довеяно перце
отново с вятъра да литна лудо,
щом ти се колебаеш да решиш.
Кажи, да се надявам ли на чудо,
или все едно дали грешиш.
Гинка
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
