Кажи ми
Кажи, ще ми отвориш ли вратата,
ако почукам в някоя тъмна нощ,
край теб да разлюлея тишината,
спокойствието, скъпия разкош?
Заради мен, премръзнала и жалка,
ще сложиш ли в камината дръвце,
като на мокра езерна русалка
ще подадеш ли двете си ръце?
Кажи ми, обич скъта ли сърцето,
или и тя до края догоря?
Щастлив или нещастен под небето
по пътя на живота си вървя?
Бих искала при теб да вляза тихо,
в ръка да вземеш моите ръце,
да спра за миг и да ти се усмихна.
От вятъра довеяно перце
отново с вятъра да литна лудо,
щом ти се колебаеш да решиш.
Кажи, да се надявам ли на чудо,
или все едно дали грешиш.
Гинка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
