30 авг. 2012 г., 15:03

Как...

676 0 0

Как да изчистим Душите си
от злоба, завист и човешка суета,
как да запазим в очите си
онази детска, добра светлина?

Как да не изгоним от сърцето си
онази бяла, човешка доброта,
как да запазим на лицето си
онази грейнала в усмивка красота?

Как да запазим онази Надежда,
която ни кара след буря да се изправим
и отново към слънцето да поглеждаме,
сред толкова зло, добротата да опазим?

Как да не губим нашата Вяра
сред толкова много неверници,
как  жива у нас Любовта да остане
сред толкова много на обич скъперници?

Въпроси, въпроси... а отговор нямам,
но знам, че много сила трябва за това,
за тях дефиниция няма,
ще трябва пътя си сама да извървя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...