Как да изчистим Душите си
от злоба, завист и човешка суета,
как да запазим в очите си
онази детска, добра светлина?

Как да не изгоним от сърцето си
онази бяла, човешка доброта,
как да запазим на лицето си
онази грейнала в усмивка красота?

Как да запазим онази Надежда,
която ни кара след буря да се изправим
и отново към слънцето да поглеждаме,
сред толкова зло, добротата да опазим?

Как да не губим нашата Вяра
сред толкова много неверници,
как  жива у нас Любовта да остане
сред толкова много на обич скъперници?

Въпроси, въпроси... а отговор нямам,
но знам, че много сила трябва за това,
за тях дефиниция няма,
ще трябва пътя си сама да извървя!