Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
16 дек. 2020 г., 12:34

Как 

  Поэзия » Акростихи
657 1 1

Красотата на живота ограбихте от алчност,

а сега с фалшива честност

късате парчета тяло.

 

Достигнахте сърцето,

а там е съкровено-

 

жената и детето

и никой не ги дава!

Вечер само сенки.

Ето,пак ме стяга вляво!

Единствено луната

ме гледа.В криво огледало.

 

Сега е мрак.

Елхата празнично пак свети.

Гадае на Земята.

Адът,дали ще свърши?

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??