Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

16 дек. 2020 г., 12:34

Как

Поэзия » Акростихи

1.2K 1 1

Красотата на живота ограбихте от алчност,

а сега с фалшива честност

късате парчета тяло.

Достигнахте сърцето,

а там е съкровено-

жената и детето

и никой не ги дава!

Вечер само сенки.

Ето,пак ме стяга вляво!

Единствено луната

ме гледа.В криво огледало.

Сега е мрак.

Елхата празнично пак свети.

Гадае на Земята.

Адът,дали ще свърши?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬