Как
Красотата на живота ограбихте от алчност,
а сега с фалшива честност
късате парчета тяло.
Достигнахте сърцето,
а там е съкровено-
жената и детето
и никой не ги дава!
Вечер само сенки.
Ето,пак ме стяга вляво!
Единствено луната
ме гледа.В криво огледало.
Сега е мрак.
Елхата празнично пак свети.
Гадае на Земята.
Адът,дали ще свърши?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
