Как

16 dic 2020, 12:34

Poesía » Verso acróstico

784 1 1

Красотата на живота ограбихте от алчност,

а сега с фалшива честност

късате парчета тяло.

Достигнахте сърцето,

а там е съкровено-

жената и детето

и никой не ги дава!

Вечер само сенки.

Ето,пак ме стяга вляво!

Единствено луната

ме гледа.В криво огледало.

Сега е мрак.

Елхата празнично пак свети.

Гадае на Земята.

Адът,дали ще свърши?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.