Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
Dec 16, 2020, 12:34 PM

Как 

  Poetry » Аcrostis
656 1 1

Красотата на живота ограбихте от алчност,

а сега с фалшива честност

късате парчета тяло.

 

Достигнахте сърцето,

а там е съкровено-

 

жената и детето

и никой не ги дава!

Вечер само сенки.

Ето,пак ме стяга вляво!

Единствено луната

ме гледа.В криво огледало.

 

Сега е мрак.

Елхата празнично пак свети.

Гадае на Земята.

Адът,дали ще свърши?

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??