Красотата на живота ограбихте от алчност,
а сега с фалшива честност
късате парчета тяло.
Достигнахте сърцето,
а там е съкровено-
жената и детето
и никой не ги дава!
Вечер само сенки.
Ето,пак ме стяга вляво!
Единствено луната
ме гледа.В криво огледало.
Сега е мрак.
Елхата празнично пак свети.
Гадае на Земята.
Адът,дали ще свърши?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
