Красотата на живота ограбихте от алчност,
а сега с фалшива честност
късате парчета тяло.
Достигнахте сърцето,
а там е съкровено-
жената и детето
и никой не ги дава!
Вечер само сенки.
Ето,пак ме стяга вляво!
Единствено луната
ме гледа.В криво огледало.
Сега е мрак.
Елхата празнично пак свети.
Гадае на Земята.
Адът,дали ще свърши?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
